Сънувам те
под сводове на бели арки.
Очите ти са храсти от камелии,
в които винаги изчезва моят страх.
Увяхват тръните ни от съмения.
И знам че има много измерения
от теб... до мен...
и се изгубваме във тях.
Сънувам те.
Сънувам те любов.
Не съм готова още да те имам.
А исках те! Мечтах! Заради теб живях!
И вече знам!
За да те имам,
първо трябва
да те пусна
да си идеш.
Сънувам те.
Сънувам те живот.
Но ти не бързай само в сън да съществуваш.
Прости ми, ала нямам сили за това.
Не искам повече със мен да се сбогуваш!