автор: magiq02

Дълго се криех, Любов!
Вече е време...
Оставям се да ме намериш.
Разгради тази клетка
от неказани думи.
Поиграй си със сенките...
Прегърни ги...
Развързвай душата ми -
възел, по възел...
Разнищвай я.
Заплети от свободните пътища
рехава плитка.
Пристегни я със бледи звезди -
да искри.
Отсечи с точен удар
въжето на спомена...
Събери в крехки шепи
последната тъжна роса.
Нека свети, чист бисер
за някой...в нощта.
Събори всички мъртви листа,
изгори ги....
Просто... Просто, ела!