автор: phifo

Не съм виждал брега с този шал от петнадесет зими,.
Накъде е изчезнал и салът на жълтите наносни острови?
Той е тръгнал надолу, из безкрайното лято на времето
със сандали, които се късаха в хлъзгави бързеи.

Но сега е заспала реката и тихо бълбукат езиците
под прозрачния лед с мехурчета нечие дишане.
А и старата мелница е ресторант за тайните влюбени -
крайградска музейна картина с тоналност във сепия.

И ще мръзнат навън воденичните камъни с френските надписи.
ала вместо брашно мелят сняг от библейски години.
Рибарите плащаха с люспи детския сал за спасение.
А днес съм дошъл да събирам останките от пътешествия.

Ала зная, че още са там парчета дърво и осукана корда,
да мълчат до тъмния гръб на кефалите в бездънното лято.
И ще блесне реката без илюзии отвъд целофана си леден
когато ми върне, утъпкан с петите, жълтия остров.