автор: elsion

Като дъх на акации, лепнещ по боси крачета,
нося шепот от лятото, скътан в бонбонено пликче;
като сок от череша, потекъл по прашна брадичка
под шумящия и ситно капещ лазур на небето.

Ще го помня и ще се правя, че все още сричам
по измитите след летен дъжд буквички на шосето,
като тази принцеса на хаоса с руси къдрици
и полуразтопен сладолед по носа и вратлето.

Ще го помня, ах, как ще го помня уханния шепот,
с разпиляно по кожата лято от пясък и нежност.
И докато изписвам със него брега край морето,
синева ще посипва чертиците. И ще съм вечна.