автор: nikoi

Ненаситни вълни раждат пясък от камъни тихи.
После, немощни, тръгват назад към средата си точно.
Неочаквани бисери капят от мидите сприхави
и поглъща ги бурята с хищна до пяна порочност.

Няма прясна вода. Нито глътка. И жаждата пари
като блясък от перла, гърлата до хрип ослепяващ:
все ненужни съкровища носи морето. А даром
от росата във мене за дългия път ни оставям.

Сол и пясък валят. И какво от това, че съм мачта:
пред бодящия поглед на щорма не стискам клепачи.
Нося вятър, когато в платната затишия плачат
и към пристан без болка сърцата ни немощни влача.

И костта от окото на бурята бързо топи се.
Рукват тихи лъчи от безредната плът на пръстта.
А по пясъка някой с объркани стъпки е писал:
Няма мъртво вълнение днес.
Има жива вода.