автор: KARMA64

Какво ли ме кара да плача
Гората, звездите, луната
красивата зима, сълзата
на ручеят тихата песен
страхотните багри на есен
когато земята говори
умът ми блокира, не спори

Усещам се като в капан
пробит от вътре издълбан
прегърнал новите окови
а в мене вътре някой рови
разкъсва с двете си ръце
разкъсва моето сърце

То за това и няма сълзи
суха есен както преди
Много рани
пък сухи очи
а сърцето
плахо кърви