Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 416
ХуЛитери: 2
Всичко: 418

Онлайн сега:
:: lirik1
:: liulina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХубав ден за дишане
раздел: Разкази
автор: RonnieSlowhand

- Май никога няма да се науча да стрелям – казвам аз.

Нико не отговаря веднага. Разучава грубата мишена, която сме заковали на дъба. За четири часа опити в нея още има само шест дупки. До една от първия пълнител, който Нико изстреля, за да ми покаже как става. Освен това има две дупки в дървото, двайсетина сантиметря нагоре от мишената. Тези са моя заслуга, плод на единствените ми по-сполучливи изстрели. Останалите попаднаха нейде из околния храсталак. Вероятно там жив таралеж не е останал.

- Почини малко – казва Нико. – Ръката ти трепери.

Свивам рамене и му подавам пистолета, доста стар Валтер ППК. Заехме го от бащата на Нико с цената на тържествена клетва, че няма да стреляме по хора, един по друг и по птици, в този ред. Давид мисли, че всички птици са свещени.

Излягам се на тревата. Мирише прегоряло, топло и горчиво. Следобедът е тих и много горещ; наоколо църкат някакви насекоми. Не ги знам какми са точно, но винаги изпълзяват през лятото.

Нико сяда до мен и се залавя да чисти Валтер-а.

- Пийни малко вода. Ще пробваме пак, като захладнее.

- Как изобщо ти хрумна, че можеш да ме научиш да стрелям?

- Не виждам защо да не можеш. Къде по-големи идиоти се научават.

- Като карането на кола е – сумтя аз. – Къде по–големи идиоти го могат, аз не.

- Ще се научиш бе, сестра. Нали аз съм се захванал с тебе.

Обръщам се по корем и се зазяпвам в далечината. Зелени склонове, а отвъд тях – силуетът на София в летния смог. Небето е ярко и високо. Хубав ден за дишане, както обича да казва Нико.

- Много е хубаво тука – казвам аз. – Давид нали е предупреден, че баща ми може да се обади и да вдига аларма?

Бащата на Нико е мечтателен, светлокос хипар, който издържа цялото семейство благодарение на плантацията марихуана, която отглежда в мазето. Има най-добрата колекция дискове в София и малко го пери сачмата на тема карма, медитация и астрология.

- Предупреден е – уверява ме Нико. – Обеща да лъже до дупка.

- А, от това няма нужда. Баща ми знае, че съм с тебе на Витоша. Не е съгласен, ама, първо, няма как да ме спре, и, второ, няма как да ме намери. Но може да скъса да звъни на вашите и да “търси отговорност”, край на цитата.

- Да търси. – Нико връща оръжието в калъфа му и съсредоточено задъвква някаква сламка. – Ако се намери някаква отговорност в моето семейство, по-изненадан от тате няма да има.

Семейството на Нико живее в хубава, но много занемарена стара къща насред центъра. Стените са покрити с психеделичните рисунки на майката, Симона. Преобладават розово, оранжево и зелено, и някакви същественца с огромни очи. Симона малко я пери сачмата на тема извънземни, работила е точно две седмици през живота си и според джипито си би трябвало да е на някакви зверски хапчета. Е, никой не е съвършен.

Освен баща ми, според самия него си, де. Той е учител по литература, живее в панел и “от всичите ни класици най-много уважава Йовков”. Не познавам майка ми. Умряла е, когато съм била на три, вероятно от скука. Може и от друго да е, но на мен никой нищо не ми казва.

Затварям очи и решавам да мисля за друго.

- Утре може да се разходим по платото – казва Нико. – А тая вечер ще си запалим огън и ще печем картофи.

- Чудно. Откъде знаеш това местенце?

- От тате. На младини идвал тука да посреща слънцето. – той усмихнато поклаща глава. – Шашавелник, какво да го правиш. Понякога сечудя как е оцелял в бизнеса.

Моята теория е, че е оцелял, защото е саможив, не е прекалено алчен и никой не го познава. Давид не продава нищо освен чиста, домашно произведена, био-марихуана. Основните му клиенти са други хипари, главно приятелчета от детинство, и хлапетата от училище, благодарение на дискретното дистрибуторство на сина му.

Нико беше в класа на баща ми по български и го беше направил луд. Мисля, че родителят така и не успя да преглътне, че той всъщност беше чел доста повече от него. Баща ми си има гордост, нали разбирате. Минава за авторитет сред колегите. Пописва стиховце, можете да си представите какви. “Когато с теб, приятелю, се срещнем”, “Играят плахо слънчеви лъчи”, “Опияняваща си като старо вино/ и дъхава като откъснат плод”, “Във нашто озверяло време/ не съм избрал да се родя поет”. Бил се родил поет, Боже Господи. Чарлс Буковски е поет. Баща ми е чикиджия.

Хич не се разбираме. Той не одобрява какво чета (фентъзи и “дегенератска литература”), как се обличам (кожени панталони – крадени, защото не получавам други джобни освен стипендията за добър успех – и тениски със Симпсъните) и с кого другарувам (“ония наркоманчета”). Аз не одобрявам какво чете баща ми (сълзливи стихосбирки и вестник “Стършел”), как се облича (дънки и омазнено сако, което отказва да даде на химическо) и с кого другарува (сантиментални учителки по труд и творчество, които му разправят колко е велик). Освен това не одобрявам, че се побъркал на тема с кого спя и с кого не спя. Истината е, че в живота си не съм целувала момче, но това, в крайна сметка, няма нужда никой да го знае.

Освен това не одобрявам, че не знам нищо за майка ми. Не одобрявам и как баща ми съди хората, от един поглед и без право на обжалване. Отначало това, което ме привлече към Нико, бяха именно тирадите, които родителят държеше по негов адрес. Другото беше, че се възхищавах на умението му да се движи на ръба на правилата. Всички знаят, че продава коз, но досега не са успели да го изключат.

Запознахме се “официално” на една олимпиада по математика. Олимпиадите са противна работа, но и аз, и Нико сме много редовни там. Не знам за него, но аз смятам да кандидатствам в университет някъде далеч, далеч от България, и за това ми е нужна стипендия. Баща ми няма нищо, освен онова, което партията му е отпуснала навремето. Което значи, че на мен лично ми трябва всяко отличие, до което мога да се докопам. Е, на олимпиади по литература не ходя. Все пак имам принципи.

Както и да е, на онази олимпиада и двамата стигнахме до последния кръг. Наградиха ни с пластмасови часовници. Помня, че тогава едва не се изсмях насред сцената. Аз си знам какво ми беше струвал последният кръг, колко изрешени сборници, безсънни нощи, литри кафе и ненаписани домашни. За един японски боклук и един сертификат с подпис от министъра.

Баща ми дойде на награждаването, и беше смъртно обиден, защото аз избягах да поркам с Нико. На негова сметка, защото аз още не си бях получила жалките двадесет и един лева стипендия (пак). Напихме се с шампанско, Нико държа тържествена реч на тема идеалът на анархията, и изгори сертификата си в пепелник, за да докаже, че се е борил не за някакъв си подпис от министъра, а за самата математика. Оттогава сме приятели.

В момента май е задрямал. Обичам да го гледам, когато той не знае, че го правя. Тялото му е жилаво като на змийче, и мургаво дори през зимата. Косата му е с цвят на прегоряла трева и мирише почти по същия начин. Горчиво. Дълбоко. Устата му - почти момичешка, с червени, напукани устни. Някой ден може би ще му кажа, за какво мислиш, Нико, къде си се отнесъл – и ще го целуна. Но съм доста сигурна, че няма да е днес. Макар че бих искала да го направя на трезва глава, без да се нафирквам за кураж. Когато си пиян, такива неща са лесни; но не и когато трябва да е истинско, не и когато очите ти са отворени през цялото време.

Някакво насекомо се настанява върху Нико. Той избухва в серия гръмотевични кихавици и бърше сълзящите си очи с опакото на ръката си. Голямата следобедна горещина започва да преваля.

- Искаш ли да пробваш още един рунд с Валтерчо? Имаме още доста патрони.

Надигам се без особено желание.

- Бива. Иначе ще се чувствам, все едно съм изклинчила.

Зареждам, не бързо, но поне това върша без грешки. Отмервам си разстоянието от дъба и се опитвам да застана в правилната поза. Пистолетът трябва да има опора, а окото, дулото и мишената да са на една линия. Мамицата им.

И аз, и Нико сме късогледи, само че той се цели добре независимо от очилата си. Аз не.

Изправям гръб и поглеждам мишената. Всъщност е парче дъска с кръгове от цветен тебешир. Розово, оранжево, зелено. Тафихме тебеширите от Симона, а тя обича само тези цветове.

Поемам дъх и поправям стойката си. Насекомите цвърчат с все сила. Струйка пот криволичи между плешките ми и ужасно ми се иска да се почеша.

Първият ми куршум изсвистява през топлия въздух и попада в храсталака. Вторият следва секунда по-късно, този път в храстите от другата страна. Три и четири не успявам да проследя, но май не попадат в дървото. Пет отскача от някакъв камък, добре, че Нико е на сигурно място, далеч зад гърба ми. Шестият улучва дъба, но много по- ниско от мишената. Валтерът е стравнително тежко оръжие и ръката ми бързо се уморява от отката.

Плаче ми се. Нико идва при мен и ме прегръща.

- Не така – казва той. – така никога няма да стане.

Този път сълзите ми текват, от безсилие, а и от добротата му. Главно от добротата му.

Той взема пистолета и презарежда. Аз хлипам. Просто не мога да се спра.

Той слага ръка на раменете ми. Не ми говори успокоителни простотии, просто чака пристъпът да премине.

- Отпусни се и дишай, моля ти се. Дълбокото дишане помага почти срещу всичко.

Дъхът ми излиза като спазъм.

- Дишай – казва Нико. – Дишай.

Поемам Валтера от ръката му. Старая се да не нарушавам ритъма. Едно-две-три, вдишване. Четири-пет-шест, издишване.

- Погледни мишената и си представи, че е глава. Главата на някого, когото искаш мъртъв. Представи си го съвсем ясно.

Гласът на Нико е станал напевен, все едно разказва приказка.

- Виж му лицето. Виж му очите. Представи си, че центърът на мишената е точно между тях. Имаш само един шанс, само сега. Някого, когото искаш мъртъв. Сега ти е паднало.

Омраза преминава през мен като сияние. Обгръща ме в своето великолепие. Знам какво да правя, знам точно какво да правя, и виждам неестествено ясно. Стрелям без да мисля и без да чувствам отката; мишената е част от мен, онзи, когото искам мъртъв, е част от мен, линията на тази закономерност е през мен, през сърцето ми. Имам чувството, че направлявам изстрелите с поглед. Душата ми простира криле над мен.

Дишам, дишам, дишам.

Четири куршума в мишената, един от които доста близо до центъра. Два непосредствено пoд нея, в дървото. Вероятно последните два – явно още не мога да задържам правилната стойка достатъчно дълго.

Усмивката на Нико грее, и очите му греят, и косата му грее на слънцето, и аз съм му страшно благодарна, че не казва нищо. Благодарна съм му, че не ме пита в чие лице стрелях. Благодарна съм му, че не намалява триумфа ми с някоя фраза от сорта на “това май беше по-добре” или “казвах ти, че ще му хванеш цаката”. Благодарна съм му, защото с него се чувствам свободна.

Някой ден ще го целуна, заклевам се. Много скоро. Но не днес.



Публикувано от alfa_c на 18.06.2010 @ 21:06:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   RonnieSlowhand

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 00:57:25 часа

добави твой текст
"Хубав ден за дишане" | Вход | 8 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Хубав ден за дишане
от pin4e на 08.11.2010 @ 14:10:16
(Профил | Изпрати бележка)
С думите стреляш точно, сякаш виждаш подходящата глава за мразене! :)

Великолепно написано!!!*


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 08.11.2010 @ 17:47:51
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Благодаря ти!

]


Re: Хубав ден за дишане
от bradi на 19.06.2010 @ 11:04:30
(Профил | Изпрати бележка)
Малко е постно, въпреки, че е добре структурирано и,както се казва, си направил достатъчно за да имат героите биогафия. Въпреки това не виждам нито градация, нито пък би могло да има някакъв емоционален отзвук у читателя. Искам да кажа, че текстът е сякаш професионален, рутинен, но няма дълбочина и не подтиква към размисъл или към вътрешно изживяване у читателя. Въпреки това е добро четиво.
:)


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 19.06.2010 @ 15:09:18
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Благодаря за коментара, имаш добро око. Ще трябва да поработя по въпроса с това какво се случва, май.

]


Re: Хубав ден за дишане
от krasavitsa на 19.06.2010 @ 18:16:08
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах, но не веднага. Изтънко си го изпипал. :))
Бих го определила като четиво за родители - за да си припомнят как изглеждат в очите на децата си на тази възраст. И колко е трудно в тези години - божкеее, хич не ми се връща назад... :)) Първата жестока оценка на родителите си. Знаеш какво не харесваш, но не знаеш още какво искаш. Тези обаче са напипали вече пътя. Най-напред омраза като движеща сила, а и любовта се мержелее вече някъде в бъдещето... :))
Абе, харесвам разкази за отличници. :)))
Виж, препратката към рибка бананка в заглавието не мога да преценя дали е на място.
Поздрави!


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 19.06.2010 @ 19:04:38
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
И аз не знам - още повече, че не го мислех като препратка, но като се замисля, прилика има. И в двата разказа има отличници и огнестрелни оръжия... Дано Селинджър, царство му небесно, не ми е сърдит.

]


Re: Хубав ден за дишане
от krasavitsa на 19.06.2010 @ 20:20:01
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност не знам защо асоциирах заглавията... само заглавията, не съдържанието. И не ми се подигравай - в рибка бананка няма отличници. Ако се засиля сравнявам похватите - там го има страхът, че той ще направи нещо на момиченцето - а при теб - че те ще гръмнат някого в храстите. Но това не ги прави близки, и другаде се среща. :))
А в рибка бананка има една загадка, която не ми дава мира, и тя е - кой е този немски поет, който бил най-добрият на века - дотолкова, че да си струва да научиш немски, за да го прочетеш?:))

]


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 19.06.2010 @ 21:04:49
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Ами - според мене е Георг Тракл. Но според Сиймор може и да не е... Ей, Красавице, ония млади години наистина бяха страшни. За някои неща още ми става черно, като си спомня.
Сиймор не беше ли и той дете-чудо като останалите Глас? А ако знаеш колко обичам "Франи и Зуи", дори повече от "Спасителя"...

]


Re: Хубав ден за дишане
от krasavitsa на 19.06.2010 @ 22:14:46
(Профил | Изпрати бележка)
хм... ама Тракл е меланхолик... и се е самоубил 1914. Поизбързване е да бъде обявяван за най-значимият на 20 век.
Освен това за мен рибка бананка е определено антивоенен разказ – без да съм чела като какъв го определят критиците. Затова се сещам за Ерих Кестнер, той има силна антивоенна поезия, то и затова Хитлер му е горил книгите. Но не познавам достатъчно (да не кажа изобщо) немската поезия от първата половина на 20 век.
Не мога да разбера защо са измислили тази глупост, че било много хубаво да си млад. :)))

]


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 20.06.2010 @ 13:17:24
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Нали съм гад без въображение, пуснах загадката през гугъл. Някакви критици твърдят, че било ставало въпрос за Рилке. Не знам дали да им вярвам.
Кестнер е много интересна фигура. В Райха, от една страна, са му горили книгите. От друга - са ги издавали ("Трима мъже в снега", например. За пари). Антивоенните му неща са страхотни и, според мен, много незаслужено пренебрегвани. Много се изненадах, че Кестнер е много двояка фигура в Германия... Абе историята е страшно интересна, но дългичка за коментар. Ще се опитам да напиша нещо за това.

]


Re: Хубав ден за дишане
от krasavitsa на 20.06.2010 @ 14:07:46
(Профил | Изпрати бележка)
:))
Аре давай, ще чакам мързеливо. :)) Не че няма и аз да попрочета нещо по въпроса, така че внимавай, ще имаш и контрол. :))

]


Re: Хубав ден за дишане
от viadolorosa на 24.06.2010 @ 17:54:42
(Профил | Изпрати бележка)
Защото Шекспир е казал...
О, род човешки,
вечно си такъв!
Навреме ти нещата не цениш.
Изгубиш ли ги почваш да тъжиш!


Колко е хубаво да си млад разбираш едва, когато остарееш...
Поздрави и не пропускай да се радваш на младостта си!

]


Re: Хубав ден за дишане
от doriana-doriana на 24.06.2010 @ 10:58:52
(Профил | Изпрати бележка) http://doriana129.wordpress.com/
Ама много отворен край, бре, Рони! Ще има ли продължение? Ако няма - с този отворен край произведението ти прилича на моментна снимка, нещо като кадър от живота на героинята, в който присъства Нико в цял ръст, няколко други човеци в далечината (като фон), а самата героиня е заснета с половината й тяло, но е отрязана главата...Нещо такова. Искам да кажа, че фотографията е добра, но е стилофо оформена като първата част от триптих, да речем. Трябва да има продължение, ми се струва. Поне на мен ми се иска (не че е важно аз какво искам).
А може и да греша, кой е казал, че достопочтената дама Дориана е права...?
;)
Кажи сега?


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 24.06.2010 @ 14:29:13
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Всъщност имах друг край за това нещо, и може би трябваше да взема него. Не беше чак толкова отворен. Там ставаше следното: Нико предизвиква героинята да играят на руска рулетка, на третия опит нервите й не издържат, тя се обръща и стреля в мишената. И добре, че го прави, щото се оказва, че това е бил и куршумът. И улучва мишената за пръв път през деня. Нико стои и се хили, защото по принцип по всяко време е готов да умре, или да убие някого.
Стори ми се обаче, че тоз драматизъм е малко прекалено илюстративен, че не оставя читателя да си домисли случката, че не дава на героите въздух за дишане, и че бие на турски сериал :) Може да е било грешка.
Лейди Дориана, Слоухенд от село има нужда от съвет: да пусна ли редакция с другия финал, или НАИСТИНА бие на турски сериал?

]


Re: Хубав ден за дишане
от doriana-doriana на 24.06.2010 @ 14:51:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doriana129.wordpress.com/
Руска рулетка е наистина съмнително, особено с тия последици, които описваш...
Аз предлагам следното:
Героите правят дива и страстна любов, като героинята прелива омразата си (която трябваше да е насочена в мишената чрез видението на омразно лице) в секса. След това трябва да има угризения, а както знаем, угризенията са най-лошото нещо на света. Угризенията са породени от някаква комбинация между пубертетското разбиране за лоялност към приятеля и генетично напъханите в главата й убеждения за грях (нали източникът на греха винаги е жената...и т.н.). И тези угризения толкова светкавично я слетяват, веднагически след проявлението на оргазма, че започва да стреля в мишената озлобено, без да търси помощта на Нико. На Нико му става гадно, щото се чуди - нищо не може да разбере, горкият, и ще се опита да й отклони ръката - да спре да стреля. Тя обаче е полудяла от смесицата на хормони/омраза/грях (пък вече се избистря напълно в главата й образът на онзи, който мрази). Нико си мисли, че най-добре да застане на мишената - така тя ще се осъзнае. Но вместо това на нея й се прояснява съзнанието в свръхсъзнателно битие и вижда през Нико. А вижда себе си - слабият, порочен човек. Стреля. Ято гарги се разлетява по посока на града. Ръцете й треперят - за първи път е родила истинската визия за себе си...Стреля втори път. В истинската си "аз".
:)
Не знам, аз така мисля краищата за моите работи. Не знам дали ще е подходящо за твоя текст. М?

]


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 24.06.2010 @ 15:02:59
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Това е много Дориана, но не е много Рони. С удоволствие ще чета, ако го напишеш ти, но при мен няма да сработи. Едно от нещата, които винаги ме качват на черешата и ме карат да крещя от там, е идеята за жената като източник на грях. Която всъщност идва от неразбирането на женската чувствителност и ирационалните сили.
Така, както виждах мойта мацка, тя няма съзнание за грях, а съзнание за почтеност. Мрази татенцето си, защото той няма съзнание за почтеност, и защото за него почтеността се състои в разни готови матрици на мислене, чопнати от много съмнителни изтжчници. Тя винаги иска да направи онова, което е правилно за нея. Не може да стреля - да живее - ако в една ситуация не знае кое е правилно за нея.
Нико е анархист по природа, въпросът за правилното или не при него се решава инстинктивно. Никога не би спрял мацето в ситуацията, която описваш ти, и би разбрал чудесно какво става. Той обича хаоса и експлозиите, и конфликтите. И ги разбира.
Впрочем поне според мен, ако в този момент двамата се бяха отдали на страстна любов, оргазъм нямаше да има. Принципът е същият като при стрелбата. Става само, ако знаеш кой си, ако умееш да се фокусираш. Някои големи идиоти го могат, някои умни хора - не.

]


Re: Хубав ден за дишане
от doriana-doriana на 24.06.2010 @ 15:11:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doriana129.wordpress.com/
Ами, тогава като изключим руската рулетка, това, което се случва след това го бива. Само дето трябва да измислиш точката на пречувпане вместо руската рулетка. Например - Нико да й удари шамар, защото го е целунала или нещо такова. Тогава тя да "прогледне" и да застреля "врага" между очите - право в центъра на мишената...Не знам...вариации на тема колкото искаш. Но трябва да вкараш малко повече психологизъм накрая, обвързан с баща й. Нещо като съчетание между стреса от плесницата на Нико и злобата срещу бащата.
:)

]


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 24.06.2010 @ 15:22:53
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Това си е баш добра идея, Ди. Ще помисля малко по тия линии и ще видя какво ще измътя. Права си, че тия двамата имат нужда от малко кулминация накрая (макар и не във физическия смисъл, или поне не още :)

]


Re: Хубав ден за дишане
от viadolorosa на 24.06.2010 @ 18:12:08
(Профил | Изпрати бележка)
Остави го така, както си е...
Останах с впечатлението, че тя стреля в себе си. Мишената е самата тя и нейната "обикновена" съдба на момичето от панелния жк.. Иска и се с няколко изстрела да промени нещата, да ги унищожи, за да отвори място за нещо ново и необикновено. Може би дори ПОНЕ за една любов...
Стрелбата е вид сублимация на агресията, дори когато пращаш куршумите на посоки. А агресията се ражда от отчаянието и от изсъхналите надежди...Дъждът от куршуми трябва да я полее и да я възроди.
Иначе...Личи си, че обичаш Селинджър и Рей Бредбъри! Сега не толкова, но в едни от предишните ти разкази за моменти ми се стори, че съм попаднала в книга на някой от американските съвременни...
Поздрави!


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 24.06.2010 @ 21:59:26
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Поздрави и на теб, Виа. Права си, много обичам съвременните американски и главно това чета. И май си личи.
По принцип обичам да си отварям финалите. Героинята ми си знае в кого стреля, най-после. Аз не знам. Искам героите ми да имат тайни :) Което обаче понякога води до там, че им е трудно да си общуват с читателя, защото не му казват достатъчно. Знам ли.

]


Re: Хубав ден за дишане
от dumite (malisia@mail.bg) на 25.06.2010 @ 20:38:37
(Профил | Изпрати бележка)
Иска ми се да напиша много дълъг коментар, но откровено толкова ме размисли, че не ми се пише. Засега браво ти, отдавна не бях чела нещо толкова добро. Радвам се, че попаднах тук и ще се върна.


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 26.06.2010 @ 00:56:35
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Благодаря ти, много ме зарадва! Когато ти се допише пак - много искам да чуя какво мислиш.

]


Re: Хубав ден за дишане
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 16.08.2010 @ 21:26:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
С удоволствие изчетох разказа, а коментарите и мненията ме размислиха - колкото прочита, толкова и версии за финал...:)
А всъщност, май наистина си е добре така!:):):)
Единствено смятам, че при тези интересно изградени и ситуирани типажи, ще бъде разхищение на интелектуална енергия, ако няма продължение!


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 17.08.2010 @ 23:54:09
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Да, май все пак така ще го оставя, Миа. Върти ми се в главата идея за продължение - дано успея да я напиша. Благодаря за прочита!

]


Re: Хубав ден за дишане
от RRHand на 19.02.2011 @ 19:12:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel
разкошен разказ! който не е изпитвал превъзмогването на себе си, той/тя не знае ...


Re: Хубав ден за дишане
от RonnieSlowhand на 20.02.2011 @ 02:11:05
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/
Ей, човече, благодаря ти за коментара! Те точно това е ключът от бараката. Всяко преодоляване на себе си е смърт. И то не малка. Жив да си, с една дума.

]


Re: Хубав ден за дишане
от RRHand на 20.02.2011 @ 16:07:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/vonWinkel
да ти се връща многократно :) жифф и здрафф !

]