автор: LittlePerfectC

Толкова грешно по толкова начини –
разкриви си устата в гримаса
и обърна поглед навътре,
търсещ да срещне други очи
вместо моята тъмноока отрова – размих
му цялото синьо, за да получа
цвета на косата си, отпечатана
на тайното ни място, където сме винаги
добре дошли.

И да бях извор на най-бистра вода,
калта е така неизбежна, че
сълзите ми секнат в яд и безсилие –
само невинните плачат.
Ала ако захвърлим палтото със спомени
и вина, няма ли съвсем голи да тичаме
макар и ръка за ръка,
смешно двама срещу света?
Да съблечем вината, миналото, себе си
и Другите...? Сваляй – аз те чакам отвъд.