автор: artist

Задъхано вървя след теб,
приятелю-отшелник...
Следите ти намирам
и в тях откривам себе си!
Защо захвърли сам
във ъгъла тромпета верен?...
Теслицата нащърбена
защо захвърли там,
на края на Вселената?...
Стъпи на билото на твойта Църква
и в тази гъста непрогледност,
която стича се
в очите избледнели,
съживи тромпета си
замлъкнал!
А гласът му нека се изопне
като снага на дума,
да срути тишината
с удар от крило-предсмъртен
и да блесне като кръст
в безплодните души,
изгубени за Светлината...