Ден първи.
Ти бе небе, аз бях земя.
И каза Бог - „Да бъде светлина".
Ти беше нощ, а аз бях ден
във свят за мен и теб роден.
Ден втори.
Ти бе простор, аз бях вода.
Ти бе сърце, аз бях съдба.
В простора заваля любов -
от хаос се роди живот.
Ден трети
Ти бе море, аз бях вълна.
Ти бе дърво, аз бях листа.
Във миг, от вечност сътворен,
аз бях във теб, а ти във мен.
Ден четвърти
Ти беше слънце, аз - луна.
Изгря деня, изгря нощта.
И блеснаха безброй звезди -
оставени от Бог следи.
Ден пети.
Ти беше птица, аз небе.
Аз риба бях, а ти море.
Потъвах в теб, а ти към мен
летеше в миг благословен.
Ден шести.
Ти беше мъж, аз бях жена.
Ти беше дъжд, аз бях роса.
Ти беше страст, аз бях любов-
начало на един живот.
Ден седми.
Ти беше мен, а аз бях теб.
Ти беше огън, аз бях лед.
Ти беше вятър, аз земя.
Хармония на тяло и душа.
"Ангели на любовта" 2010г., цикъл "Спомени от бъдещето"