автор: Like_an_angel

Във дребни делнични неща
откривам все следи от тебе -
останал мирис от съня,
попил е в утринното време.

На огледалото следи
от пръстите ти пак надничат.
Разресвам сънено коси
и мислите си не изричам.

На плота, чаша от кафе
с утайката си е заспала.
Надничам - твоето лице
в рисунките й разпознавам.

Навън студът е посинял
и няма кой да го прегърне.
За топлина е закопнял -
мечтае си да ме обгърне.

Но във рисунките от лед
очите ти със обич греят.
Студът стопяват в образ блед-
да ме прегърне той не смее.

В небето музика звучи-
любов душата ми пречиства.
Откривам твоите следи
във спомени, от бъдеще написани.

Сърдито, телефонен звън
откъсва ме от мислите за тебе.
Усмихвам се. Светът навън
оглежда се във моето безвремие.

Във пъзел дните си редя-
и всеки ден във теб откривам
следи от моята душа.
Чрез теб сама се преоткривам.

Във дребни, делнични неща
намирам все следи от тебе.
Това е всъщност любовта -
да бъда в теб, а ти във мене.

"Ангели на любовта" 2010г., цикъл "Спаси любовта"