автор: Like_an_angel

Докато спиш те рисувам с очи,
разпилени къдрици събирам
до лицето ти. В мрака мълчи
часовникът - спрял да почине.

Над очите ти спящи крила
са приспали дори тишината.
Оцветявам ги с малко тъга
и с откраднат цвят от дъгата.

Непотребни прашинки кръжат
и танцуват с дъха ти ритмично.
А когато съвсем се сближат
се преливат във цвят романтичен.

Долепените устни в съня
се разделят от време на време
и оглеждат се в бледа луна -
на прозореца спряла се временно.

Силуетът ти блед, като филм
прожектира картини пред мене
на сънуван свят - приютил
от часовника спрялото време.

Като спиш те рисувам с очи,
на прашинките -точици светли,
нарисувах копнежи, мечти -
като светулки в мрака засветиха.

Върху устните - сенки и страст
оцветявам в любовно лилаво.
Силуетът отвивам от мрак
и обличам в ангелско бяло.

На прозореца няма луна.
Срамежливи и цветни въздишки -
отпечатък от лунни петна -
на прозореца плачат самички.

Докато спиш те рисувам с очи,
а душата ми шепне молитва,
вплела вяра, надежда, мечти...
Заслушан, Бог се усмихва.

"Ангели на любовта" 2010г., цикъл "Спаси любовта"