автор: jgateva

Душите-Близнаци се намират съвсем ненадейно ......
когато простират мечти на въжето
и от крясък на чайка - тъжно проплаква сърцето.
Душите-Близнаци не избират във времето – време,
не униват, не страдат, че Другата път ще поеме.
Като дъжд-бездомник намират прималяла земята,
радостта на сърните прегръща сълза непозната и
изтриват мъка човешка, пареща болка, непредвидена грешка !
Душите-Близнаци са като стъпка в безкрая -
безкрайни и цветни, а цвете – ухае,
посадено от вятъра без и да знае на улица малка,
улица малка със име „Омае“!
Те се чувстват дори да са твърде далеко,
макар да не виждат къде се разхожда морето
и смутен хоризонт как безумно целува небето !
Душите-Близнаци са нещо различно -
еднакво желаят, еднакво нехаят, че други не са ги разбрали !
Душите-Близнак са като шеметни музи, тихичко шепнат,а после копнеят
отново на път да поемат с коне из тревите зелени !
Душите-Близнаци са Души на Сирени !

13.06.2010 година

Автор
Юлиана Гатева