автор: ZAGORA

Пръстите ти са въглени, които палят духа ми
със сладкия вкус на горещата болка.
Прегърни ме с клеймото на пламъка, скъпи ,
изгори ме, във твоята бездна , стопи ме.

Очите ти са мълнии и будят вихри
в пространството на всяка моя клетка.
Срази ме с тях ,любими мой,срази ме
като дърво от блеснал гняв разсечено.
Словата ти са хляб и сол на дните ми
дори с трохица хляб и зрънце сол съм сита
като щастлива птица сред безплътно поднебесие
пее сърцето ми благословено и честито.
А устните ти са за мене извор сребърен,
водата щом напия-оживявам,
макар истинала и безнадежно мъртва,
възкръсвам и за всичко ти прощавам.
Бъди ми Бог и Сатана в едно,
какъвто искаш ти бъди за мене
дори сами да сме на цялата Земя
бъди навеки мой,бъди ми верен.