автор: Donsky

Произведението участва в конкурса "Очи за себе си"

Както и да се погледна,
все душа съм ненагледна.
Всичко живо ме обича
и в мене се зарича.

Вчера в кръчма "Лудо пиле"
седнали сме с комшия.
Той след третата ракия
заговори ме на Вие:

"Вий ште шефе, най-добрия.
Викни - Хлъц! - една рикия"
Как сега да му откажа?
я, намира ме за важен!

А пък снощи в леглото
страстно сграбчи ме жената
и изпъшка ми в ухото:
"Ще сменим ли дограмата?"

Чух я днеска дъщерята
как ме хвали в махалата
"Десетачка на заплата
обеща да дава тати."

Аз май, нещо, нямам спомен,
ама смея ли до споря?
Че така си ме обичка
мойта малка дъщеричка

Шефът, мисли ми за залъка
и намери той решение.
За да бъде малък данъка
няма да ми дава премия.

Толкоз много обич срещам
и човешко отношение,
че направо се усещам
гост на свойто погребение.