автор: TatqnaIlieva

И... блясъкът пак появи се в очите,
усмивката грейна... изпрати нощта!
И пак пеперуда в душата роди се,
запърха със нежни и цветни крилца!

Любов се промъкна във тъмните сенки,
сърцето потрепна... роди се мечта...
В ума завъртяха се влюбени сценки
и роза разцъфна във малка ръка...

Усещах, как леко израстват крилата
и как ме даряват с простор, свобода.
Как тръгна завинаги от окото сълзата,
търкулна се леко, не остави следа...

Видях със очите си пак светлината,
краката ме водеха към заветната цел.
Устремена напред аз посрещах зората,
дори и не питах кой дал и кой взел...

Докосвах се пак до любов и треперех,
от болка, от трепет, от чувство и зов.
Аз сигурност в този живот не намерих,
това що открих... беше силна любов.

От тези, които се сливат с душата...
От тези, които горят те... до гроб...
Които са вечни, но... плащаш цената
и ставаш им верен до сетен дъх, роб.

Не се и научих... да любя спокойно...
Раздавах се цялата, горях и мечтах.
Каквото ми даваха, връщах им двойно,
за любовта се раздавах, за нея живях.

Назад и не гледах, кой взел е, честито!
С любов и със вяра вървях все напред.
С душата обичах и със сърцето открито.
Орисия ли беше или предречен късмет?

И ето сега... в корема пак пеперуди,
запърхаха весели със прекрасни крилца.
Любов ги погали... литнаха като луди,
и заляха със щастие мойта ранена душа.