Изгуби ме в тълпата... Не поиска
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани.
Не вярвах на препатилите хора.
Те сочеха те с пръст, за да внимавам.
Готова със разумните да споря,
аз крехката си обич защитавах.
Повярвала в един измамен рицар,
защо от коня слязъл е , не питах-
дори когато стреляше по птици...,
дори когато лъжеше открито...
А Росинант отдавна бе напуснал...
И той от мен по- умен се оказа.
Погребвам недоносените чувства.
Боли те...
Не успя да ме опазиш.