В стената на живота,
между тухлите и хоросана,
в тези малки цепки-пролуки
съзирам моите приятели -
притиснати като цикади!
Опитват се да свирят
и своето присъствие
да известяват!
Но кой ги вижда,
кой ги чува
в тишината на дълбоката
космична врява?
Там остават
кухи, сухи, стари -
стъписани цветя
в ненужни никому
хербарии!