Светът е пълен с разминаващи се хора,
задрямали в предвечерта на нова среща,
подритвайки ключето на Пандора
и теглени към бедственото нещо,
положило пак с нежен грохот
релси за двама - и за никъде.
Последна спирка пак е "Разминаване".
И вярата ти рони се бисквитено...
Изтупвайки от шапката си спомена,
проклинаш го вгорчилото се нещо.
От устните ти пак напира песенно
молитвата "До нови срещи".