автор: nikoi

"Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа."
Добромир Тонев

Върти се все пак- бавно и полека-
като последен ден от необичане.
Останали са няколко Човека,
но времето им пясъчно изтича.
А моето се влачи мудно, хромо,
изпълнено със празни обещания.
Потъва Арго в океан ирония,
с надежда за Колхида претоварен.
Останали са няколко Човека,
а другите напускат като плъхове.
Но тръгва кораб: бавно и полека,
задвижван е от тласъка на мъките,
от нямото оплакване на рибите
и от плещите на левиатани.
Не мога да мечтая за Колхида:
в черупката пробита ще остана.
Все пак ги има.. Няколко Човека.
Но ако някой ден не ги открия
ще пусна по вълните за утеха
една безшумна лодка от хартия,
за да закотви думите ми бели
на хълбока на някакъв Синай.
И в бръчките на снежното ми чело
Колхидя ясно ще се очертае..