И тази седмица отмина
несигурна,скучна и коварна
бавно,пъплейки замина
и започна новата,същата-банална...
Няколкостотин километра се отнесох
карах бързо,сякаш бягам
сякаш от нещо се отрекох,
но не , аз продължих да се надявам...
Прекарах дни няколко в Бургас
уж сватба, празненство, веселие
а всъщтност ми беше все таз...
мислих си само - Къде ли е?
Тръгнах си възможно най-скоро
карах бързо сякаш закъснявам
стигнах в София по тъмно,
сутринта не трябваше да закъснявам.
Стигнах почти на време за наща лекция
но теб те нямаше, нищо казах си ще закъснее
и тогава научих леката корекция
"ще се видиме в четвъртък",
ах колко трудно е да се владееш...