Свърши се с тази ябълка хубава-
остана само тъмна огризка.
Златното й с пепелта се целува:
случи се без да го искам.
Хвърлях зад себе си шепички семки-
да има след време къде да присядам.
После сама разцъфтявах сенки.
Узрях, натежах и падам.
Малкият брат се изгуби по пътя-
омагьоса го нежно ламята.
Другите двама изобщо не тръгнаха-
и до днес все си чоплят земята.
Оплевиха до черно градините плодни-
и филиз от дръвче не остана.
Ще отъпче пръстта мълчаливо безводие
в млъкнал кладенец-грозна рана.
А напъпили ябълки будни сънуват
дъщерите на малкия брат и ламята.
Хвърлям семки пред себе си. Още чувам
дъх на приказка, странно позната.
Златното вятърът го измете-
свърши се с тази хубава ябълка.
И най-мекото на сърцето ми
узря, натежа и опада..