автор: ulianka

"Господи,колко съм хубава!"-казах на едно огледало,
/бях само на двайсет и три/,

а то ме погледна,изчерви се до бяло
и рече:"Първо от праха ме изтрий!"

"Колко си хубава"-след време възкликна и ти,
/бях само на трийсет иии...няколко/,
а аз те погледнах и веднага простих-
наближаваше краят на лятото.

Както знаеш,след лятото есен е.
Идва хладното,започваш да тръпнеш,
но оттогава огледалата /и тебе/
ги научих,че красотата идва отвътре.