автор: entusiast

Написано е всичко,
и всичко се повтаря.
Сюжетите са същите
единствен пък е края

Защо ли мисля?
Защо ли пиша?
Защо живея?

Също все изтъркани въпроси.
Разпадат се като старите ми дънки,
но си ги нося,
а въпросите задавам.

Лягам,
ставам,
Дишам.
Ставам .
Лягам.
Обичам
да обичам.
Дали по навик?

Най-хубавото е,
че има край живота
и след това начало ново
Дали това е оптимизъм?