автор: Nelsan

По обяд тишината в квартала е същата,
каквато беше едно време на село.
Дремят лениво унесени хора и къщи
и навярно сънуват, че е неделя.
В парка щъкат наперено важни хлапета,
от кварталните кръчми се носи гълчава.
Заключен и пуст е кабинетът на кмета,
кино няма отдавна - дискотека направиха.
Няма църква, ако искаш да се помолиш
на Господ за живо и за умряло,
вятър мята торбички по клоните голи
и денят е безцветен, а времето - спряло.
Вечер всеки се връща в квартала отнякъде.
Млади хора донасят светлина и усмивки.
Оживява надеждата за нас и децата ни,
оживява от радост нощта полусинкава.