автор: mockingbird

беше бавна, бавна сутрин,
имах чувството, че просто е утре,
утре е състоянието, в което напоследък се намирам.
чудя се защо са нужни всички разговори на света,
защо си говорихме какво се е променило или какво искаме да се промени,
в този малък следобед в тази безсмислена градинка.

следобедите ме връхлитат изведнъж,
мисля, че цяла зима беше следобед,
преди да започнем с разговорите какво се е променило
или какво искаме да се промени.

цялото безсмислие на света ме измъчва,
концентрирано в това да те изпратя на спирката,
да изчакам с теб трамвая, ти да се качиш на него,
и да ми се усмихнеш през прозореца, а аз да кимна,
и да си тръгна бавно, много бавно.

защото постоянно беше утре, защото напоследък
сутрините са по-бавни и от моя вървеж,
когато си тръгвам от спирката, до която съм те изпратил,
за да си вземеш трамвая за вкъщи.