автор: boby_vb

Сред сгушените къщи,
в кал и мръсотия,
старица кърши пръсти
и бърка в кутия.

Навежда си главата
и там оставя нещо,
а после на капака,
едва, едва подрежда.
Вървя към нея плахо,
смутено я поглеждам.
Привеждам се и пускам
монета и надежда.
Не взимам от капака
букет от здравец, вързан
с конец от бяла прежда.
Не искам да отнасям
със себе си тъгата.
Оставам я и тръгвам
в посока непозната.
Сърцето ми е свито.
Безпомощна оставам.
Притихнала, прогонвам
отровените мисли.
А после продължавам.