Пътувахме от пристанище Ашдод /Израел/ за пристанище Теньойзен /Холандия/ . Плаването минаваше спокойно и имах доста време за себе си. Реших да науча нещо повече за Семела, за живота и ...докато е била жива. Отидох в офицерския салет /каюткомпания/ усилено започнах да търся нещо скътано за историята на кораба.
Отвътре усещах, че там има нещо, което може да ми помогне за целта, която си бях поставил. След упорито ровене из шкафове и рундуци открих ....портрет на красива млада жена. Всички млади дами са красиви, но в тази имаше особена красота – черна коса, усмихнато лице и невероятни очи, черни като маслини. Гледах снимката в очакване да ми проговори. Не се получи... Аз реших да упорствам. Продължих да търся и намерих малка папка с фотокопия на статии от вестници. Повечето бяха за колебанията на фрахтовия пазар, но имаше и една друга..... със снимка на опожарена яхта. И в нея се описваше как на тази яхта при неизвестни обстоятелства е загинало младо семейство на богат природозащитник. Да! Именно там бе описана трагедията на Семела. Сега вече не очаквах тя да се появи. Смятах, че бях научил всичко. Скоро обаче разбрах, че не беше така.
- Как си днес, капитане! – внезапно за мен се появи гласът. – Успя да намериш ....Семела – весело се засмя мелодичният тембър в ушите ми.
- Трудно ми е да ти кажа “здравей”, но се радвам, че се появи – отговорих аз.- Да! Разбрах как си загинала.
- Разбрал си най-общата информация. Истината е доста по-дълбока. И тя е свързана със съдбата на митичната Семела. Или може би с нейното проклятие...
- Моля те, изясни ми какво означава това? – попитах аз и събрах цялото си внимание в очакване на интересен разказ.
- Нали помниш легендата. Семела е искала да види Зевс в целия му божествен блясък. Това поисках и аз. Бях щастливо омъжена. Водих охолен и щастлив живот. Съпругът ми, както и баща ми бяха богати корабособственици. Не бях лишена от нищо. Мъжът ми обаче след като сметна, че е достигнал върха на своя успех в бизнеса се отдаде на една по-висша идея. Реши да се посвети на идеята “да спасим морето”. Започна да влага пари в екологични проекти, да се бори против алчността на хората, готови за печалба да отровят водите на световния океан, да унищожават морската флора и фауна, а заедно с тях и ....живота на хората по крайбрежието. Веднъж той имаше много важна среща на яхтата си с група предприемачи, решили да строят пристанище край красивия мексикански град Веракруз, което да се използва от танкери-химикаловози. Това беше реална заплаха не само за океана, а и за хората от малките селища по крайбрежието на Мексико, които се препитаваха предимно с риболов. Освен това вероятно щяха да бъдат отровени и много водоизточници, които в Мексико не са в излишък. На предприемачите им трябваше подпис на съгласие от съпруга ми. Не го получиха. Аз поисках да видя съпруга си в неговата стихия. Тогава, когато той се бореше за идеята си. И го видях. Той не само отказа подкрепа на този ужасяващ проект, но и разобличи престъпната алчност на гостите си. Предприемачите напуснаха яхтата разярени. Слязоха с рейдова лодка от яхтата ни и след като се отдалечиха на борда ни избухна пожар.....Обхвана ни в огнен капан и ние със съпруга ми не можахме да се спасим. А .....аз очаквах дете.
Мълчах и усещах как кръвта нахлува в главата ми, очите ми ....те сякаш плуваха в сълзи. Семела продължи:
- Не давай воля на гнева си! Той не помага! Тук смисълът е друг. Проклятието на Семела.... Да видиш Бог в целия му божествен блясък. Това е като Икар, който полетял и непрекъснато се стремял да се доближи до слънцето, докато крилете му се подпалили, като Фаетон, който поискал да бъде слънце и подкарал колесницата на баща си Хелиос и бил поразен от светкавица, като Адам и Ева, които опитали от забранения плод и били изгонени от Рая. Изглежда това е заложено в човека да се стреми към Бог, без да разбира, че по този начин той се стреми към ....Смъртта.
- Означава ли това, че хората, които вегетират и не търсят предизвикателства ще живеят по-дълго?
- Не! Не означава това! Човек едва ли ще открие точната формула на дълголетието. Той е не е сам във вселената. И понякога, да се опазиш от предизвикателства е най-голямото предизвикателство. Човек трябва да приеме Смъртта като естесвена част от Живота...наистина неговата последна част.
- А какво е Смъртта? Като усещане...?
- Смъртта е тайнство, каквото е и раждането. Преминаване от един свят в друг, като и в единия и в другия си загубил скъпи до сърцето ти хора. Смъртта е безвъзвратна раздяла и това е нейната най-тежка част. Но за това не бива да се мисли! Животът е даден за живот!
- Но защо и двете и Животът и Смъртта са несправедливи? Живеем сред неправди. Умираме сред неправди. Злините не ни оставят нито за миг.
- Кой ти е казал, че Животът е удоволствие? Какво би представлявал ти, ако в морето нямаше бури? Щеше ли да има нужда от теб? Всичко щеше да бъде като “по ноти”, но мелодията щеше ли да ти хареса? И освен това.......щеше ли да срещнеш Семела?
- Но неправдите? Как да се борим с тях? Нима трябва да се примирим?
- Не в никакъв случай! Но това тема на следваща наша “среща”. А сега можеш и да поспиш.
Огледах се и наистина бе настъпила нощта. А корабът пореше тихата морска повърхност.