Ето ме, измислям се отново
такъв, какъвто никой не обича.
Никога не искам (и не мога)
да се родя усмихнат и различен.
Пак съм себе си и по начало
не мога да играя според нрава,
ролята на гладко огледало
в пиеса от объркани представи.
Дните ми са влюбени заблуди,
а ризата си кърпя с откровения -
една остана, другата се губи,
отмъкната от ближен в изкушение.
Свалям маската си овехтяла,
напукана от гордост и сражения -
спомени на памет побеляла
в следите на отминалото време.
Ето ме, рисувам се отново
по синьото платно на тишината.
Никога не искам (и не мога)
да оцветя минутите на самотата.
*На Михаела -
Творителката на светове