да се пише добра поезия
не е особено трудно, ако човек знае
как да бъде художествено искрен.
много хора са поети, много хора пишат стихове,
римуват, редят думи, издават и печелят награди -
не слушай никого от тях, всъщност
не слушай изобщо никого.
помни, че поезията означава на първо място
отношение към живота, начин да го живееш,
светоусещане и възприятие,
а това, което е на хартията, няма никакво значение
или поне твърде малко.
не е задължително да се пие, да се пуши,
да се изживяват големи любови, да се страда,
да се живее в бедност, да се правят събирания
с други поети, да се размишлява на отворен прозорец,
докато снегът връхлита в стаята и студът разяжда разума,
но е препоръчително.
не е задължително да правиш като великите поети,
да бъдеш луд, да отричаш всичко,
да си уверен в гениалността си и да страниш от обществото,
да спиш с курви, да чакаш издателско благоволение
и да си мислиш, че си неразбран.
животът е на първо място, времето е лъжа,
любовта е опиянение, алкохолът е средство,
книгите са догма, нищо няма значение
и нищо няма и да има
поне не и днес.
но не слушай и тези съвети, защото все пак
не са твоите собствени.