автор: kandid

Понякога съм съкрушена.

Всяко движение, всяка усмивка,
всяко полъхване на вятъра,
приказният свят на облаците,
глухарчетата, сълзите,когато си сам.
Зеленото сияние на пролетта
и изгарящата свежест на зимата.
Почивам си, въпреки леката болка в сърцето,
въпреки горчивината и безсилието.
Слушам как часовника претака времето
и се чудя защо въпреки всичко,което ми се струпва
и ме блъска като боксова круша,
не съм отчаяна.
Изпитанията не са ли, за да разбереш
колко си блажен,че си жив.
Тихо,тихо, остави този миг на просветление
да те приласкае.