Гледам нагоре и виждам простори
- едните в синьо,
едните с крачоли -
и тихо се питам
кои са по-мои?
Гледам в земята и бавно я галя
- пръсти
и пръст –
кое е по-трайно? Накрая…
Светя със свещи
и светя в душата
плахо бледнеят
и пръст, и простори
и само душата!
и само душата!