автор: Stereoburn

и замества тъкан с кабели;
кости с железа и зъбати колела
Не спя, а гледам от прозореца
минаващи автомобили;
и светлините им се отразяват
през прозореца в лицето ми
като хилияди маски,
наслагани една върху друга
И после пак изчезват,
оставяйки ме силует зад стъклото
И така до следващата нощ,
когато пак ще бдя безсънен;
ще нося маски все така различни,
механизирани, метални,
докато съвсем не забравя
и аз самия как изглеждам;
докато автомобилите
не се превърнат в чудовища,
а светлините им са като пипала
които гонят очите ми зад маската
Дали все още там съм;
дали все още виждам
зад маската метална?
А маската яде съня ми,
яде душата ми, яде мислите ми,
яде от мен замия
и замества тъкан с кабели;
кости с железа и зъбати колела
Спокойствието замества се
със гняв, гневът със ярост;
яростта с безумие;
безумието с тишина;
тишината с нищо,
Не знам къде съм,
затова пък ще избягам,
там където надали съм бил;
ще избягам от съня си,
които е безсъние безкрайно
И когато светлините изчезнат
ще откъсна маската от лицето си,
само и единствено за да открия
кабели и механизми,
зависими от светлината
на минаващи автомобили