автор: ZAGORA

Не ви познавам
както бих желала,
пък и торбите сол
са вече празни...
Но искам да поплача
в рими-до премала
върху гърдите ви,
да ви погаля.
Коя съм аз
дори не зная
Един живот
не е достатъчен
да осъзная.
По- важно е,
че съм слуга
на СЛОВОТО,
а то за мен-
на щастие
подковата.
Честит ви празник
братя и сестри!
И нека всеки
ясно да звъни
като добре
опечената глина.
До амина.