Никоя смърт не приляга на твоите устни.
Затова ще живееш, докато така ме целуваше.
Ще се будиш в очите ми. Даже света да изпуснем,
няма смърт, или нея дори ще преплувам....
Бял ще бъдеш, а аз ще нанасям червеното.
По клепачите малко, с онази жълтееща нотка.
По носа две-три капки, и сивкав отблясък от времето,
а по устните всичкото. Там е записан животът.
Ще изпия червеното. Цялото дълго червено.
Да съм пил омагьосано толкова много усмивки.
И цветя да съм пил, и студа, и когато до мене
беше топло и сгушено, под онази излишна завивка.
Ще погаля косите ти. Толкова много ми липсваше
ще ти дам от палитрата тази, невинната бяла.
Оцвети ме така, както толкова пъти се искахме...
Остави ми и капка. За точка на друго начало.