автор: Stereoburn

И тези, които се взират,
снимат, рушат или драскат,
любят, подпират и опъват
сергии, паланки и будки

От стотици години чакам;
от стотици години мисля;
от стотици години не съм мръднал;
от стотици години не съм мигнал,
но мисълта ми е будна,
а сърцето ми тупти бурно
Туп, туп , туп, равномерно;
дланите ми са каменни,
краката от мрамор и плочки,
слепени, сковани със плоча,
цялата от бетон и стомана
И хората снимат се до мен,
прегръщат ме и се хилят;
или пък плюят, драскат и рушат
моята конструкция древна
Някои пък се любят,
подрпяни до коленете ми;
някои пиянстват и чупят бутилки,
а други просто се взират
във статуята, във мен самия
И тези, които се взират,
снимат, рушат или драскат,
любят, подпират и опъват
сергии, паланки и будки,
надали знаят, че статуята над тях
мисли, чака, вижда и знае
и чувства истински всеки момент
от стотици години насам