автор: dimension

уморявам се да чакам тихия
но се надявам
да бъде дълъг
мек и непрекъснат
нисък ми е ръстът

спя с отворена врата към коридора
и на отворен прозорец
в леглото ми гнездят птици
не се въртя за да не литнат
понеже
сезоните са ветровити
храня птиците си с ключове
очаквам люпило врати

сънувам в 3D
ескизи енцефалограми
убийствени са будните ми сънища
и мислените нощни монолози
с единствена утеха
че са гориво
на керемидите за скока

в другия мой възможен живот
се връщам
подпирайки се с пръчка
все с нисък ръст

карам на светлини
с предпазен колан
и на ръчна