Животът ни се случва
неочаквано-
нежна птица, любовта
докосва със крило душата...
Животът ни се случва
категорично, еднократно -
бързо трябва да решаваме
и да създаваме загадки,
да сме адекватни, арогантни,
толерантни, да прощаваме...
Животът ни се случва
ей така -
между часовете на деня,
когато спираме за малко,
колкото да си отдъхнем...
Късно през нощта потъваме
в кошмарните просъници!
Разговаряме със духове
и планове кроим,
както ги кроят умопобъркани!!!
Животът ни се случва
във деня на огледалното
пробуждане,
когато сам на себе си си чужд
като нелеп плакат
на слаб спектакъл...
А кой е другият до теб преспал
цели сто и петдесет години,
затрупан като от лавина
в бялата постеля на съня?
Не го познаваш!!!
Двама ли делихте този свят?
С този хляб, двама ли
изхранихте децата си?
Каква е тази пустота?!
Животът ни се случва
изведнъж -
категорично и за кратко...