автор: ringo

Отива си денят.

Запретнал крачоли,
прецапва уморено плитчините,
за да полегне зад тръстиките.
Рояк комари като проклятие
виси над неподвижната вода.
С тревожен писък
прелита окъсняла птица.
Отива си денят,несбъднал
милион надежди и безброй мечти.
Припада мрак. Внезапен повей
замира в храстите.
Зловещо надвисва
предчувствие за буря.
Потръпвам.
И аз съм като птицата,
загубила гнездото си.
Вроденият инстинкт
ме тласка в мрака -
да се спася,
да оцелея!
Не съм ли закъснял?
Какво ме чака -
спасение,жестоко наказание
за минали вини?
По-вероятно - нови изпитания,
но с тях съм свикнал.
Безкрайни часове
процеждат се във мрака.
И странно - вместо вик,
в гърдите ми напира песен,
пред мене лумва бяла светлина.
На другия ли бряг съм?
А може би съм изпреварил времето
и вече съм във друго измерение?
Уви,сънувал съм!
Във клоните проплаква птица.
С тревожен шепот шушнат си листата.
Без дъх останал, тичам, но не се помръдвам.
И викам силно, но без глас.
Къде е вярната посока?
О, сигурно съм много грешен
и имам да изплащам тежки грехове -
и собствени, и чужди!
Висока е цената.
И ще се лутам още дълго в мрака
с разбити колене
и наранени длани.
Във клоните проплаква птица
с моя глас.
А бурята е вече тук.
Ще оцелеят само праведните.