автор: VECNO

Най-странното усещане – морето –
със светулките и восъчните плажове...
С разсъблеченото от вълните детство
да вдигаш кулички от сол и блясък...

В крило на вятър да лудуваш,
на бурята в сълзата да се търсиш,
да осъмваш в окъпани улици,
да бродиш в раковини и във сънища...

И извървял един живот почти,
пак в себе си морето да извикаш –
пълзял и вдигал се,
но полетял и жив –
да засветиш в синята му диря...