автор: TatqnaIlieva

"Със теб не искам да общувам!"
Сърце и разума са във война...
"Обичам да! Не се преструвам!"
Спорът започна - няма светлина?

Какво ти даде и какво отне ти?
Сега разбито късаш се на две!
Продаде се... за ръждиви монети,
и мен предаде, бедно ми сърце!

Сега кървя и страдам и се мъча,
но тоз човек ми върна любовта!
Показа ми... какво е да обичаш,
без мяра и с отворена душа!

И ти обичаше! Дори до крайност,
сега си жалка сянка без следа!
Кълнеше се влюбено във вярност,
Сега какво? Къде е любовта?

Във мен дълбоко, цялата съм обич,
не гледай само на повърхността!
Ще прокървя ден-два, дори е много
и ще възкръсна пак от пепелта!

И спри въпроси сложни да задаваш,
къде... защо... не знае любовта!
Обичаш ли... душата си раздаваш,
а после... плащаш своята цена!

Замлъкна разумът. Не че примири се,
просто сърцето малко някак съжали!
А то, горкото, в мъката си скри се
и продължи полека да кърви...