Признавам, че понякога те мразя всепоглъщащо
и пъпли зеленикав бяс по тихите ми ириси.
От празнични пребоядисват се във празни къщите;
децата в криеницата съвсем не се намират.
Крещят прозорците, отрекли своята прозрачност
и слънчевите зайчета до кроткосиво потъмняват,
светулките гасят фенерите и възхваляват здрача,
среднощните цветя след залез прецъфтяват.
Признавам, че понякога те мразя и вселените се свиват
до семенца синапени, попаднали в очите на безръки.
Спасители и юди се прегръщат и внезапен сън заспиват,
за да избавят луди демони от следлюбовни мъки.
Понякога те мразя и бичувам с нежни тръни слабостта си:
пронизвам я с внезапен хапещ спомен за прегръщане
и еретична мисъл, че ще вкуся мимолетно щастие.
Но след премигване осиротяват празничните къщи..