автор: tomatroev

Жаравата в Брод

... И като вървяхме през гората, стигнахме до голяма река. Ала беше придошла и пълноводна реката и като не можахме да преминем на отсрещния бряг, тръгнахме надолу по течението и, и надвечер стигнахме до малко село.
А близо до селото имаше мост над реката и така го наричаха людете това село – Брод.
И като намери най-сетне Иисус мост, възрадва се и каза: „Хвала на Бога, че ни доведе до това място, но късно е вече и по-добре да останем и да пренощуваме тук.”
А добри и гостоприемни бяха хората там и стана така, че бе него ден техен празник – на Горските духове, що почитаха, и като видяха Иисус, възрадваха Му се много, и всички, щом го срещнеха, казваха: „Вижте, вижте: това е Иисус, Син Божий!”
И почуди се много Иисус, и ги запита: „А откъде вие, добри хора, ме знаете и почитате като Месия, и как тъй почитате и Мене, и Горските духове?”
И отговориха му людете: „Ние, Спасителю, сме горски хора, и затова почитаме Горските духове, ала донесе тук един преди време изрисуван на брезова кора ликът ти и така ни каза: „Това е Иисус, Спасителя, що почитат всички край Евксинтски понт и почитайте го и вие, защото много чудеса са станали, там, откъдето мине: слепите проглеждат, хромите прохождат и мъртвите оживяват! И като му показаха тази брезова кора с изрисуван на нея ликът му, сложиха го / да седне / на лично място.
А имаше накладен буен огън край реката и всички се бяха събрали там. И като ни поканиха и нас да им бъдем гости, заедно с Иисус празнувахме и пирувахме с тях край огъня до зори.
А на зазоряване, кога огънят бе вече угаснал и имаше само въглени, казах аз на моите другари: „Ще видите сега как мога бос да мина по тези въглени!” И като се обзаложихме всички, тръгнах аз бос по жаравата, ала като направих три крачки, припари ми под краката и понечих да се върна обратно... Но като си помислих как ще ми се присмиват другарите, а пък и какво ще рече Учителя, стиснах зъби и тръгнах пак напред по жаравата. И как съм стигнал в несвяст до другия край не помня, но помня, че после не можех да помръдна от болка!
„Ех, Тома, Тома - рече Иисус – най-малък си, а пък си най-безразсъден! За такива като тебе е речено: „Голям залък хапни, голяма дума не казвай!”. Защото видях, че като се пишмани после, та ни напред, ни назад, ни риба ни рак стана твоята работа, но при теб срамът е по-силен от болката, та изкара до края... Но дали ще посмееш да повториш някога пак, не знам!”
„Учителю – рече Йоан – и аз мога!” И като отиде и той до жаравата, стъпи с левия крак и го дръпна, стъпи с десния крак и го дръпна, и така няколко пъти, а накрая като замижа, се юрна като теле през стрънище и като направи малка дъга, излезе пак от този край, откъдето беше тръгнал.
„Виждаш ли, Йоане – рече му Иисус – не на всеки е писано да го направи, но е добре човек поне да опита, пък колкото може, толкова! Но ти, знам, че пак ще опиташ и може пък накрая и да успееш!”
„ А аз, Учителю – рече Юда Искариот – зная как да стане тая работа най-добре, да покажа ли?”
„Покажи, Юда – рече Иисус - щом знаеш...”
И отиде Юда до жаравата, но първом взе една пръчка и като чистеше с нея въглените, така като слепец що върти тояжката си, си правеше пътека през въглените и като някои махаше настрани, а други прескачаше, бавно мина през цялата жарава от край до край, без да си изгори ходилата. А като дойде при нас и седна, Спасителят рече:
„Първият от вас влезе в огъня и го победи..
Вторият от вас не го победи, но пак ще опита.
А ти, Юда, мислиш, че надхитри всички, но каква полза от твоята хитрост? Не можеш, прочее, винаги да минаваш сух между капките... Затова по-добре ми се махай от очите с тая твоя тояжка, че да не ти нашаря с нея задника!”
И като чу това Юда Искариот, засрами се и се скри, а след него Петър рече:
„Учителю, сега аз да опитам!”
А Иисус отвърна:
Опитай и ти, Петре, защото знам, че много искаш...”
И отиде Петър до жаравата, и три пъти се засилва, и после три пъти се връща; а на четвъртия път така се засили, че премина като вихър през жаравата и въглените като живи се разхвърчаха под нозете му; а той самия не само излезе от другия край на огъна, ами и продължи още нататък към реката - та право в нея!
И като дойде при нас, хем разгорещен, хем и целия мокър, Иисус му рече:
„Петре, развесели ти людете, че всички видяха: не само по жаравата, ами и по водата, като мен, тръгна да вървиш... Отсега нататък ще казват вече всички: „ А пък Петър две чудеса наведнъж насмалко да извърши!”
А беше останал от нас учениците Иисусови още само Андрей буден, а всички други: и Матей и Натанаил, и Филип и другият Симон, и Яков също, а също и малкият Яков, братът на Йоана, и другият Юда, що наричахме между нас си Тадей – всички вече сънят отдавна ги беше надвил и спяха сладко по масите.
И Иисус като ги гледаше как сладко спят, така ни рече: „Има мигове на слава, но малцина са тези, които ще и се насладят! А много повече са тези, които, като ги попитат после децата им: „Ами вие какво правихте, кога апостолите преминаваха през жаравата?”, така ще отговорят: „ Ами спяхме...”
А рече тогава Андрей: „Учителю, няма да пропусна аз миговете на геройство и слава, но не моето, а Твоето, името Иисусово сега искам да прославя!”
И като взе брезовата кора с нарисувания на нея лик на Спасителя, вдигна я високо над главата си и така влезе Андрей в жаравата, но не я премина от край до край както беше уговорката, а още дълго време стоя вътре в огъня и три пъти обиколи тази жарава с боси нозе, в унес, шептейки молитви към Бога, без да трепне от страх или от болка, а когато излезе от жаравата, видяхме ние с почуда, че нито са изранени нозете му, нито изгорени, сякаш не по живи въглени е стъпвал, а по мек персийски килим...
И почудиха се всички там, и удивиха се на това знамение.
А Иисус, като видя това, рече: „ Всичко, каквото е дадено, е от Бога, а на теб ти е дал Той мъжество и не напразно си наречен Андрей, що всички знаят като Първозвани!” И след Мене, ти ще си упование на людете по тези земи!” А после, замислен, по-скоро на себе си, нежели на нас, що се бяхме събрали около него: „Господи, десет божи заповеди си дал на хората, моля те, дай им още една последна, що да гласи: „Не превръщайте Иисус в икона и не му се кланяйте като на божество!” Ала не знам, Господи, има ли смисъл...”
А когато всичко свърши и от жаравата остана само пепел, преди да си тръгнем, видяхме ние да влизат там невръсни деца от селото и вдигнали ръце като Андрея, така да играят и те като него. И рече пак Иисус: „Хубаво ги вижте! Сега играят в пепелта, но няма да се мине много време и като пораснат, и те ще стъпят в живата жарава, защото това, що стана днес, ще се повтаря и повтаря во веки веков!”