автор: vetrogon

Едно таквоз ни мий е пуниделно.
На работа не ми се оди хич биля.
Едно мий размечтану, че разнежну,
дъл дан`съ изпружа на роснътъ трива?!

Ши гледам у нибету безпределну,
пъ шсъ наместя посли по-така,
на лакът шъ пулегна най-лижерно,
пъ белким спъна Мунча със кръка.
Пъ той... да земи и съ сбутурляса
връз мени някак тъй... като айляк.
В очите ми да цъфнат тимижужки,
пъ да огазим този триволяк...

Ма, Злато, кво сеги съ размичтала!
Съ фащаш у митлата пак!
Че що момци те чакат на мигданя,
един от друг пО-гьонсурат.
Кът реклъ си та Мунча, мчи пъ Мунча!
Ква й таз твойтъ бляскъвъ либоф!
Сеги ръце си кат наплюнча,
ши изкъртъ сичкия къртоф!