автор: valiordanov

Животът е като едно вретено
въртящо се от циганска ръка.
Той или пее или само стене,
засуква върху тялото съдба.

Но скъса ли се нишката, тогава
вретеното престава да върти.
Инерцията спомени раздава,
които се превръщат във сълзи.

Различни вретена с различна прежда,
въртящи ни изпъстрят битието.
Страхът от скъсване в мечтите се оглежда
и нишката пристяга към сърцето.

Всичко във въртене се повтаря
с различна скорост и еднакви цели,
а новото вретено преговаря
грешките, на вретената спрели...