Дава майката добра
нова книжка на сина.
Иска нейното дете
нещо да и прочете.
Пита малкия Иван -
първокласник мързелан:
Двайсет и четвърти май,
че е празник всеки знай,
но не зная, тоя ден
празник ли е и за мен?
Майката е изненадана,
отговаря му зарадвана:
Буквите щом вече знаеш
и с компютъра играеш,
днес е празник - светъл ден
и за тебе, и за мен.
Днес е ден на писмената
дето Солунските братя
ни дариха, без проблем
с тях да пишем и четем.
Ние много ги обичаме,
Кирилица ги наричаме,
чрез просвета и наука
те даряват ни сполука ...
На Иванчо му харесва,
казва като се почесва:
Толкова е интересно:
и приятно, и полезно.
Но щом празник е, накрая
остави ме да играя!