автор: delfinivoda

И пак си спомням онзи миг чудесен
когато случаят щастлив ни срещна.

Ти до една брезичка беше спряла
и сякаш мен очакваше тогава.

Видях те и към тебе се затичах.
И всичко в мене вече те обичаше.

Очите ни без думи се разбраха.
Сърцата ни в едно сърце се сляха.

И оттогава заедно вървим.
И радости, и болки с теб делим.

Със всеки ден по-силно те обичам,
"Брезичка моя" сладко те наричам.