автор: artist

Израних душата си-самотната
да търси свойта истина,
да сити блатна кал
за песъчинка злато до пресипване!
И погледа ми потъмня-зеления
от взиране във прашната мъгла
да те намеря, мънисто синьо,
скрило се в тревясал калдаръм...
Сърцето ми, най-нежното
се вкамени след взрив
от вулканична пепел, камъни и лава
в непосилен път далечен
към невъзможното отвъдно извисявяне,
от което няма връщане назад...
Любими!!!
Събирам те от спомени, от бъдеще,
закодиран в бури, в слънчев лъч...
Като вода задържам те едва-
изтичаш между пръстите!
Миражът ми за теб
е в стъпките на бягащото време,
в задъханото мое съществуване
и толкова е крехък...
Ако успея само знак да разчета
от древните мистични тайни,
убедена съм-със силата на сетивата си
ще те позная
и когато ме обгърне сладката омая
на Предела-
прозрачна, светла, смела
ще се гмурна в блясъка сияен
на безграничните пространства...
Чакай ме...