автор: abased

хора, които съм измислил.
ми показват правилата на света.
не се справям.
свиквам.
дълбая навътре и от тук ще минават реките.
бесовете изтичат до край, но раздират.
Юни е месецът,
месецът, който няма да видя.
и заспивам.
нека умра.

ще дойдат... въпреки светлината, звука.
ето мен. парализиран.
изтриха всички.
целия свят.
и сам.
единствен, идват.
ИДВАТ!

плътта загася спомени.
слепотата и ледените плочки.
мъртвите ти ръце.
помня само кръв и мляко,
неподвижни съдби и врати и стени
и стая
без под.
място, на което плача.
утроба и пътища кръв.
родих се прозрачен.
родих се. себе си. сирак.
родих се мъртъв. умрях на 23.
и вече идват. няма да мигна. не мога. заспивам.
хайде, само капка и край на глада...
будя се. отварям очи пред очите.
винаги беше само спомен, докато накрая не се случи.

крещя на сън.
живея мръсен.
умирам чист.
изтръгвам през кожата!
дум! дум! дум по стената!
не сънувай! не издържаме повече нито веднъж!

сърцето ми се пръска.
от сърцето ми поникват челюсти.
студено е и нулата пищи и прелива.
пулсира през мен и отвъд. направен от нищо.
запълват кутията и нямам въздух. няма никой.
утре е подарък с
разкъсан пакет с
нарисуван прозорец зад
него снимка на ден, а
не спира да е 9 със
спряла светлина и
замръзнала жичка и
аз не треперя, с
вкаменени очи,
събудих се и
бяха пробили в главата ми
и това е цената.
демоните също са твои деца.
но нямаш вина. не трябва никога да се случа отново.