автор: Verony

Бягам. По пътя, тичащи до мен,
хълмове дават щафетата на долини.
Назад остава гълъб, заблуден
от бистрината на измамливи реки.

Бягам. По пътя неясен силует
насреща отминаващо се появява.
Сянката му с мойта в пирует
за миг се слива, хоризонта замъглява.

Бягам. По пътя търкулва се мечта.
Бързо я последва желание ревниво.
Зад завоя се е скрила любовта,
даряваща ми нещо силно и горчиво.

Бягам. По пътя бягам към предела
след мойто утре да достигна необятността.
Бягам. Път без маркировки съм поела.
Бягам. Все тъй бягам, а копнея да летя.